Антон  беше строен и красив петдесетгодишен мъж.Излъчваше някаква особенна харизматичност и чар, които завладяваха неустоимо жените.Нямаше нито един бял косъм и се гордееше с това .Имаше нежност и чувственост в неговото лице, а усмивката му  привличаше  всички като магнит.Беше веселяк обичаше живота и не можеше и ден без да разпусне с една бутилка червено винце.Това му харесваше и успокояваше буйната му натура.Антон вървеше и си подсвиркваше весело .До него пръхтеше тежко  Иван- колегата му и прецизно го изучаваше, като не отлепваше поглед от него:                                                                         -Ох, Иване.....ако знаешшш..    нямам търпение да се прибера и да обърна един  литър червено винце! Дъгите ми пукат, пукат.....Ох, майкооооо само да се върне  Ваня.....!!!!                               Чаровникът искаше  по-най бързият начин  да се прибере в квартирата си , която беше на няколко метра от работата им.  Знаеше, че балерината, с която живееше беше днес  в залата и докато я чакаше щеше да разпусне както си знаеше.Това беше неговият вълшебен миг и искаше да му се наслади пълноценно . Вече почти бяха стигнаха и трябваше да се разделят макар и неохотно, а жаждата просто го разяждаше отвътре.                                                                                                        - Хайде до утре! - измърмори  другия мъж, който живееше съвсем сам и не му се прибираше .Него никой не го чакаше.После се отдалечи с наведена глава и замислен се изгуби от хоризонта недоволен от собствения си живот. Антон бързо и припряно отвори вратата , пъхайки нервно ключи и сладко въздъхна, като влезе в хладната и светла мъничка стая.Веднага отвори хладилника , взе бутилката червено вино  и от раз я отвори.Можеше на секундата да я надигне, но се въздържа позамисли се, взе една чаша от витрината и се хвърли на дивана.Треперейки изля огнената течност в стъкления съд и веднага направи огромни  глътки. Изпита такова блаженство, което  не можеше с нищо друго да се сравни.Това бяха неговите мигове на разлагане, за които мечтаеше дори в съня си .Другата му мечта беше да отиде на село и да живее при майка си в къ- щичката дето  беше израснал! Не беше успял дори и третата чаша да изпие, когато врата се отвори и прекъсна мислите му.          В стаята като комета влетя  Ваня и  затръшна вратата ...                      - Омръзнааааа миии вече! Няма да ходя  в залата  изтощена съм....Какво правиш бе, алкохолик още е обяд , а вече очите ти блестят като   фарове!Не се ли срамуваш! -Изкрещя истерично красивата балерина.Взе чашата от ръката му и така я замери, че стъклото на прозореца изтрещя като гръмотевица  и парченца ситни като мъниста се посипаха по теракота...                    Чаровникът отрезня.... бавно стана  и позалитна , но бързо се изправи и просъска:                                                                                      -    Ти какво иссссскаш от мен , моооо?                                                    Не можеше да повярва, че  неговата Ваня,красивата жена, която толкова обичаше направи това.Невъзможно беше , невъзможно.Стисна зъби и тръгна към вратата, без да се обърне и да я погледне позеленял от гняв и яд.Това наистина беше удар зе него просто го шокира.Трябваше отдавна да я напусне.Неможеше повече да търпи капризите й.Какво да прави, като толкова много я обичаше....Какво.?...Но, този път изведнъж реши че вече няма прошка, няма да й прости никога...                            -Тони , извиняваййй! Върни се !Моля те къде тръгна? Извиняваййййй! - плачеше хълцайки жената.                                           Антон обаче изобщо не се обърна, не регира  и хлопна  тежко вратата., Сякаш тя отекна, като звън в неговото съзнание .Ушите му пищяха, а в душата му гореше огън. Колко години  отминаха от неговия живот в старание да угажда на Ваня, да и прави изненади, да ходят на ресторанти, почивки.Тя беше неговото слънчице.Вече се беше изгубил, беше потънал и не можеше да излезе от  блатото.Тръгваше си ..Утре си вземаше багажа.Тази вечер ще спи у Иван ..., а  утре  край ще се махне.Изминаха най -прекрасните  пет години от живота му и нямяше да се повторят никога! Да, никога!....Нямаше връщане назад....