Jun 4, 2020, 2:13 AM
Чаровникът
Антон беше строен и красив петдесетгодишен мъж.Излъчваше някаква особенна харизматичност и чар, които завладяваха неустоимо жените.Нямаше нито един бял косъм и се гордееше с това .Имаше нежност и чувственост в неговото лице, а усмивката му привличаше всички като магнит.Беше веселяк обичаше живота и не можеше и ден без да разпусне с една бутилка червено винце.Това му харесваше и успокояваше буйната му натура.Антон вървеше и си подсвиркваше весело .До него пръхтеше тежко Иван- колегата му и прецизно го изучаваше, като не отлепваше поглед от него: -Ох, Иване.....ако знаешшш.. нямам търпение да се прибера и да обърна един литър червено винце! Дъгите ми пукат, пукат.....Ох, майкооооо само да се върне Ваня.....!!!! Чаровникът искаше по-най бързият начин да се прибере в квартирата си , която беше на няколко метра от работата им. Знаеше, че балерината, с която живееше беше днес в залата и докато я чакаше щеше да разпусне както си знаеше.Това беше неговият вълшебен миг и искаше да му се наслади ...
© Galina caneva All rights reserved.
Random works
-
-
As the vital acts - to feed, sleep and drink, and even breathe is my constant, craving need ......
-
I was praying for rain Not an ocean To extinguish the flame The emotion But the ocean's waves ......
-
her eyes are just colourful but when I look into them I see colours that didn't even exist...
© 2003-2025, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
