Антон беше строен и красив петдесетгодишен мъж.Излъчваше някаква особенна харизматичност и чар, които завладяваха неустоимо жените.Нямаше нито един бял косъм и се гордееше с това .Имаше нежност и чувственост в неговото лице, а усмивката му привличаше всички като магнит.Беше веселяк обичаше живота и не можеше и ден без да разпусне с една бутилка червено винце.Това му харесваше и успокояваше буйната му натура.Антон вървеше и си подсвиркваше весело .До него пръхтеше тежко Иван- колегата му и прецизно го изучаваше, като не отлепваше поглед от него: -Ох, Иване.....ако знаешшш.. нямам търпение да се прибера и да обърна един литър червено винце! Дъгите ми пукат, пукат.....Ох, майкооооо само да се върне Ваня.....!!!! Чаровникът искаше по-най бързият начин да се прибере в квартирата си , която беше на няколко метра от работата им. Знаеше, че балерината, с която живееше беше днес в залата и докато я чакаше щеше да разпусне както си знаеше.Това беше неговият вълшебен миг и искаше да му се наслади ...