С благодарности, че ми припомниха
нещо много важно...
...че чашата преля.
Едничка капка я препълни.
Поисках самота.
Прогоних всичките си влъхви.
Душата изтъня.
Разтегли се по дълги друми.
Извира тишина...
Аз песен съм - без текст, без думи.
И ха, да отлетя.
Но ето, върнаха ме мълнии.
След всичките слова.
Да има кой да ги изпълни.
Страшно е, когато друг те предаде.
Но много по-страшно е, когато го направиш сам.
© Виолета All rights reserved.