Violet_86
217 results
Попа, даскала и кмета стояли на една маса в селската кръчма. Към тях с кръшна походка, важно приближила знойна, беззъба сервитьорка.
- Какво да бъде днес, момчета? - с усмивка попитала важните гости тя.
- Да бъде... - първи обадил се попа - Неговата воля, както на небето, така и на земята...
- Ясно, ...
  316  16 
Тук нищо свято не остана...
Предадохме дори и теб.
Участници в перфектна драма.
А друг ни пише всеки ред.
В порочен кръг въртим се всички. ...
  96 
Днес ти се вричам,
утре отричам.
Днес те мечтая,
утре нехая.
Днес съм пощада, ...
  280  17 
Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...
  220  14 
Не съм поет... и ми личи.
Прощавайте, че ви споделям,
това което в мене ври.
Ела, щом искаш... смело стреляй.
Аз нямам меч, ни пушка с щик. ...
  209  10 
Пациент: Докторе..., мисля че страдам от раздвоение на личността.
Психолог: Защо така смятате?
Пациент: Открих, че имам два профила в един сайт.
Психолог: И какво от това? Не виждам повод за притеснение.
Пациент: Ами проблемът е, че от единия публикувам стихове, а от другия сама си ги хваля. ...
  376  21 
* Колкото повече се натрапваш,
толкова повече спират да те забелязват.
* Не ми казвай, че ме обичаш...
Покажи ми го. Така дори да съм
сляпа и глуха, ще го разбера. ...
  220 
Той обича шума на парите.
И от него изпада в екстаз.
Той не вижда сълзите в очите
на такива... "глупци"... като вас.
Вечер с куфар в дома се прибира, ...
  200  14 
Аз дълго ще пазя сълзите,
оставени, татко, от тебе.
Зачеркнала в себе си дните,
в които ми беше потребен.
Повярвай, не искам да страдаш. ...
  274  19 
На П.А.
Чу ли, брате... отзарана,
гайда рукна в станкин двор.
Рекох си... Е га е празник.
Хукнах бърже... няма спор. ...
  186  13 
Тя няма задръжки,
обноски, комплекси.
В кревата урежда
и срещи и сметки.
Ограбват от нея... ...
  276  13 
Изхвърлих всичките писма,
с години... дето ти ги писах.
Не исках... Чувствах се сама.
Представях си... на теб, че липсвам.
Клошар... със себе си ги взе. ...
  291  15 
...А пътят ми е песен.
Но песен... от молитва.
Молитвата е местна:
Как път не ни достига.
Но стигат ми мечтите. ...
  349 
Забравих...
Да... попитам... Как си...
В забързаното ежедневие
застига ме... едно безверие.
Откривам, че за мене мак си. ...
  276  17 
Заплакаха цигулките...
с най-тъжната си песен.
Сълзѝте им по струните...
напомнят късна есен.
Заспиват бледи нотите... ...
  394  11 
Не ми се пише... За какво...
Отдавна всичко е решено.
Ти Космос си... А аз – Ядро...
след сблъсъка на две вселени.
Не ми се пише... За какво... ...
  233 
На кой ли му дреме...
Събирам си в шепи -
бодлите от степи.
На смахнато време...
откраднах стрелките. ...
  426  11 
Слънцето не ще изгрява веч от изток.
А от нечия душа.
Щом се случи, потърсете изход.
Ще му трябва ширина.
То ще лумва нежно с шепот ...
  310 
Тя стъпваше бавно, ефирно на пръсти.
Реката потръпна от допир – преля.
МакКенън разпусна косите си гъсти,
в които прозираше... тънко греха.
Не знаеше... в храстите... нещо се крие. ...
  341  15 
Колко чайки ли избихме...?
С прашки... Мятаме злини.
Този грях не им простихме.
Те докосват висини.
С кепчета ловим мечтите. ...
  465 
Малките неща са най-големи.
Сутрин - топлото кафе.
И бисквитките до него.
Винаги оставяш две.
Ласките когато плача. ...
  399 
Самотата се пръсна сред хората,
зажадняла за блудни слова.
И отричана, бедна и молеща,
тя сърцата ни подло скова.
Все се крие... Потайно излиза. ...
  278 
Вчера, мале, змей залюбих.
С люспи черни... Вътре – бял.
Честно ли... не знам, постъпих.
Лани... той е овдовял.
Свидни братя – да не стъпват. ...
  513  17 
Тя е пристан и негова клада.
Хем го милва, а после краде.
Тишината... до него си ляга.
И го тласка... незнайно къде...
Към неверни и луди любови... ...
  956  19  29 
На нашата улица... слънце не грее.
Сама го рисувам сутрин с молив.
На детето си... Уча го... как да се смее.
Как да прегръща... и да поздрави.
На нашата улица... Хем е в "Надежда", ...
  259  13 
Една жарава с тебе ни дели.
Чудиш се дали си заслужава...
Ще тръгна първа... ако ме боли...
Ще зная... само обич е тогава.
Или нека заедно без свян вървим. ...
  310  10  16 
Телефон все ни свързва. Телефон ни дели
Малко тъжна е тази наша обич, нали?
Текст: Ваньо Вълчев
Изп: Васил Найденов
Комп. Тончо Русев ...
  552  13 
Нощта е нежна – синьо кадифе,
Звездите светят като златни брошки.
Луната... Кой ли облак я отне?
Зад него пише скришом тъжни ноти.
Но ти послушай... Слей се с песента. ...
  611  15 
Не знам ще бъдеш ли щастлив,
утре мен ако ме няма...
Да стана точка в погледа ти див,
а ти за мене – люта рана.
Но стискам почва в двете си ръце. ...
  219 
Вчера стана страшна драма.
Хукнах боса по пижама.
Съседът Райчо предизвика трус
с една женица негов ръст.
А Райчо мъж е по-така... ...
  321  18 
Бѐла мома сълзи ронеше.
Брат ѝ станал е еничар.
А в градини с него копаше.
Думаше ѝ той, че я обича.
Сега от свойта кръв пролива. ...
  512  10 
Боли ме от празни въздишки.
От хитри, лукави очи.
От лъвове, дето са мишки,
дълбаещи в чисти души.
Боли ме от хорските думи - ...
  261  11 
Очите ми са слепи...
Виждат само силует.
Но душата ми е зряща.
Тя прониква право в теб...
Не можеш ме излъга... ...
  284  10 
Днес видях една особа.
Важно мина през града.
Водеха я тумба хора.
Вееха ѝ със листа.
Зачудих се какво да сторя. ...
  643  17 
Нещо много го закъсах.
И в нищо не върви.
Червеният конец се скъса.
Хванала съм зли очи.
Но ми казаха в квартала ...
  503  19 
Ще почна май да тегля майни.
Вече страшно полудях.
На всяка крачка някой дебне.
Иска ти пари за хляб.
Дай на мен - аз взех че казах. ...
  316  15 
Куче, дръж! Не ми харесва този.
Диша тежко. Дразни ме. Да спре.
Куче, дръж! Не ми харесва онзи.
Знам ли... Крив е. Има и шкембе.
Куче, дръж! Мирише ми на рози. ...
  316  17 
Ти, мъко моя... Стига, не плачи.
Ела, поне постой да те прегърна.
Студена си... Измръзнала почти.
Къде била си? Кой, кажи, те върна?
Свърши вече млякото със нес. ...
  215 
Ако на картина заприличам някой ден,
може би не ще си имам рамка.
Боите ли... Не зная... Например акварел...?
Ще се отмия. Да, това ще бъде края.
Но някъде във пора на платно, ...
  259 
Вдъхновено от Таня Чобанова с благодарност
Аз цялата съм само стон,
но тих, почти не дразнещ никой.
В небе летя като балон.
По мене, моля те, не викай. ...
  286  13 
Random works
: ??:??