Часовник

May 19, 2015, 8:01 PM

Poetry » Phylosophy

1149 0 1

В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.

В една борба със секундарника,
загубена преди да я започна,
не зная аз ли съм измамника
или съм в някаква игра порочна.

В непрестанното надбягване със нещо,
чиято форма никак не познавам,
по пътя своите лица да срещам,
да ги подминавам и заравям.

Надпревара с вкопчено желание
за изтичащ в дланите ми пясък.
Глупост. Това е нещо без послание.
Това е просто безнадежден крясък.

Please sign in with your account so you can comment and vote.