Часовник

19 may 2015, 20:01

Poesía » Filosófica

1103 0 1

В една неспирна битка с времето,
където то е вечен победител,
където нямам нищо да ми вземете,
където съм пасивен, глупав зрител.

В една борба със секундарника,
загубена преди да я започна,
не зная аз ли съм измамника
или съм в някаква игра порочна.

В непрестанното надбягване със нещо,
чиято форма никак не познавам,
по пътя своите лица да срещам,
да ги подминавам и заравям.

Надпревара с вкопчено желание
за изтичащ в дланите ми пясък.
Глупост. Това е нещо без послание.
Това е просто безнадежден крясък.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.