emo2 (Емил Стоянов)
236 750
Jul 26, 2015, 11:44 AM

Часовникът 

  Poetry » Other
509 1 6

ЧАСОВНИКЪТ

 

Часовникът бавно отмерва живота...
В секунди, във рими, в любов,
в изпуснати мигове, в минали шепоти,
в самотен, безпомощен зов.

 

Часовникът - той си завърта стрелките,
от календара безжизнено пада живот.
Умират желания... А горе звездите,
след падащ човек си пожелават любов.

 

Часовникът - той си е проста механика,
но винаги ясно знае кога
любовта е започнала... и кога ù е краят.
Часовникът - той винаги знае ,,Кога,,.

 

Той знае последния ден на началото.
Той знае и чака... Той е готов
със стрелките си - шишове, от нишката твоя
да изплете нежен, белоснежен покров.

© Емил Стоянов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??