26 jul 2015, 11:44

Часовникът 

  Poesía » Otra
572 1 6
ЧАСОВНИКЪТ
Часовникът бавно отмерва живота...
В секунди, във рими, в любов,
в изпуснати мигове, в минали шепоти,
в самотен, безпомощен зов.
Часовникът - той си завърта стрелките,
от календара безжизнено пада живот.
Умират желания... А горе звездите,
след падащ човек си пожелават любов.
Часовникът - той си е проста механика,
но винаги ясно знае кога
любовта е започнала... и кога ù е краят. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??