chicanomrusl (Стефан Станев )
6 5
Aug 11, 2009, 12:00 PM

Част на деня 

  Poetry » Landscape
627 0 1

Не вижда утрото щасливо и засмяно -
човекът обречен е да бъде зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.

И движат се високите тополи,
когато залез наближи.
Дори и на глас злодеят да се помоли,
едва ли бог ще му прости.

Когато слънцето на момента изгасне
и падне над земята нощ,
Луната надвисва ясно
и виси като разкош.

© Стефан Станев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??