chicanomrusl (Стефан Станев )
6 5
11.08.2009 г., 12:00 ч.

Част на деня 

  Поезия » Пейзажна
624 0 1

Не вижда утрото щасливо и засмяно -
човекът обречен е да бъде зъл.
Но времето си отшумяло
да върне той не би могъл.

И движат се високите тополи,
когато залез наближи.
Дори и на глас злодеят да се помоли,
едва ли бог ще му прости.

Когато слънцето на момента изгасне
и падне над земята нощ,
Луната надвисва ясно
и виси като разкош.

© Стефан Станев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??