С надежда убиваш сърцето,
а то страда страшно, зловещо,
че загуби частица от него,
на теб ти е мъчно, известно.

Това късче не ще си го върнеш,
оставаш в затвора, наречен живот,
липсата му никога не ще я преглътнеш,

а скръбта и тъгата остават вечно на пост.

В мечти си давиш сърцето,

а то плаче тихо, смирено,
че раздели се с частица от него,

на теб ти е болно и черно.

Изтръгнато беше святото късче, пълно с любов
и остана ти само споменът светъл, топъл и вечен, ала суров!