С надежда убиваш сърцето,
а то страда страшно, зловещо,
че загуби частица от него,
на теб ти е мъчно, известно.
Това късче не ще си го върнеш,
оставаш в затвора, наречен живот,
липсата му никога не ще я преглътнеш,
а скръбта и тъгата остават вечно на пост.
В мечти си давиш сърцето,
а то плаче тихо, смирено,
че раздели се с частица от него,
на теб ти е болно и черно. ...