„Аз съм прасе всепризнато!“,
рече старика на крак.
После горчиво заплака.
„Аз съм ужасен глупак!“
„Нищо ти няма, човече!“,
казах със сигурен глас –
силно, а слабата вечер
виеше клони под нас.
„Има в душата ми болка.
Гния в самотните дни.
Няма в тунела ми воля –
дом на сълзи и беди.“ ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up