Flame92 (Филип)
22 17
Jun 23, 2011, 12:32 PM

Черен дъжд 

  Poetry » Other
612 0 0
Стича се по лицето,
слива се със сълзите.
Ръждясва бавно сърцето,
а след него и звездите...
Убива всеки цвят,
не вижда красотата,
мрак и зло го зоват
в царство на самотата.
Хората са силуети,
сенки, разтопени в калта.
Не може той да усети
как чезнат капките в нощта...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип All rights reserved.

Random works
: ??:??