Flame92 (Филип)
22 17
Jun 23, 2011, 12:32 PM

Черен дъжд 

  Poetry » Other
524 0 0

Стича се по лицето,

слива се със сълзите.

Ръждясва бавно сърцето,

а след него и звездите...

 

Убива всеки цвят,

не вижда красотата,

мрак и зло го зоват

в царство на самотата.

 

Хората са силуети,

сенки, разтопени в калта.

Не може той да усети

как чезнат капките в нощта...

© Филип All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??