Там, на безлюдни пристани,
акостирали са нечии Души,
пътници, понесли своята Мечта,
в мрака... от целувка слисани,
отронват застинал стон в две очи.
Страст, като мълния в кръвта,
пулсира дълбоко в Анахата,
устни, пили нектар от черен касис,
запяват мантрата на Любовта,
над тях неспяща бди Съдбата.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up