Там, на безлюдни пристани,
акостирали са нечии Души,
пътници, понесли своята Мечта,
в мрака... от целувка слисани,
отронват застинал стон в две очи.
Страст, като мълния в кръвта,
пулсира дълбоко в Анахата,
устни, пили нектар от черен касис,
запяват мантрата на Любовта,
над тях неспяща бди Съдбата.
© Аматерасу Все права защищены
Произведението е жанр "лирическа миниатюра".
Съвсем ясно поетически е обрисувана срещата на двама влюбени след дълга раздяла - "Там, на безлюдни пристани,акостирали са нечии Души ", а това е диханието което се отделя , въздишката от сподавената любов -"отронват застинал стон в две очи".