Защо ли пак в душата ми просветна
все онзи грешен, първи листопад? –
На нашта пролет късната черешка,
на чиста обич - верния и знак.
През нощите ми все това любимо
число от месеца на първи грях
просветва в тъмното и твойто име
прогаря небосвода. Пак видях
сълзите ти по скулите присвити,
страхът, че то начало е на крах.
Пред твойта плаха слабост запокитих
във бездните на мрака шепа прах ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up