Защо ли пак в душата ми просветна
все онзи грешен, първи листопад? –
На нашта пролет късната черешка,
на чиста обич - верния и знак.
През нощите ми все това любимо
число от месеца на първи грях
просветва в тъмното и твойто име
прогаря небосвода. Пак видях
сълзите ти по скулите присвити,
страхът, че то начало е на крах.
Пред твойта плаха слабост запокитих
във бездните на мрака шепа прах ...