Чергарска душа
Стягам си отново куфара
и потеглям с вятъра към следващата гара.
Дали някой ще ме чака на дувара,
изморена - толкова километри съм извървяла...
Душата ми е тук, сърцето с теб,
а корените у дома съм пуснала.
Непрестнно търсещ своя път човек -
през морета и пустини съм препускала.
Нямам време да съм слаба, нежна,
нито да съм мъничко дори суетна.
А любовта ни, милата, е все безбрежна ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up