Всяка вечер тя ще идва -

няма, бледа, нежелана,

ще присяда полужива

и ще моли да остана.

Аз ще ù обърна гръб намръщен,

ще се правя, че сънувам

и сред мрака плаващ нощен,

шепота ù светещ ще дочувам.

Сутрин слънцето ще се оглежда

в две сълзи, очи измили,

а сърцето ще тупти с надежда,

днес да спре със сетни сили.

Всеки ден ще се преструва,

че е по-добър от вчера,

а луната черна ще целува,

влюбен в своята химера.

Всяка вечер ще очаква

моята душа покоя вечен

и като звезда лилава

да засвети в пътя млечен.