Черна луна

23 jun 2011, 16:19

Poesía » Otra

788 0 1

Всяка вечер тя ще идва -
няма, бледа, нежелана,
ще присяда полужива
и ще моли да остана.
Аз ще ù обърна гръб намръщен,
ще се правя, че сънувам
и сред мрака плаващ нощен,
шепота ù светещ ще дочувам.
Сутрин слънцето ще се оглежда
в две сълзи, очи измили,
а сърцето ще тупти с надежда,
днес да спре със сетни сили. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Черна луна

Искате да прочетете повече?

Propuestas