momo752 (Марин Маринов)
31 101
Aug 3, 2010, 6:56 AM

Черна роза 

  Poetry » Other
891 0 6

Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.

Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше
и мисъл лоша сърцето скова.

Времето във стонове минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше
и то вледенява се отново.

И ето че пристигна новината,
любимият ѝ мъртъв на дъното лежеше.
Остър нож разкъса ѝ душата,
а тя все повече и повече скърбеше.

Годините минаваха покрай жената,
всяка вечер до брега ридаеше.
Оставяше черна роза във водата,
срещата епична със смъртта желаеше.

 

-------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------

„Черна сватба” - DominuS (Десислава Е. А. Н. Ценова)

„Морето силните обича”  - {dulgokoska}

© Марин Маринов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??