Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.
Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше
и мисъл лоша сърцето скова.
Времето във стонове минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше
и то вледенява се отново. ...