3 ago 2010, 6:56

Черна роза 

  Poesía » Otra
861 0 6

Денят изпълнен бе със радост,
кораб напускаше пристана нов.
Градът със своята младост,
изпълваше въздуха с любов.

Една жена встрани стоеше,
по лицето ѝ се стичаше сълза.
Мъжът ѝ на кораба беше
и мисъл лоша сърцето скова.

Времето във стонове минаваше,
любимият не бе ѝ писал скоро.
Страха в сърцето надделяваше
и то вледенява се отново.

И ето че пристигна новината,
любимият ѝ мъртъв на дъното лежеше.
Остър нож разкъса ѝ душата,
а тя все повече и повече скърбеше.

Годините минаваха покрай жената,
всяка вечер до брега ридаеше.
Оставяше черна роза във водата,
срещата епична със смъртта желаеше.

 

-------------------------------------------------------------------------
Какво ме вдъхнови?!
-------------------------------------------------------------------------

Черна сватба - DominuS (Десислава Е. А. Н. Ценова)

„Морето силните обича”  - {dulgokoska}

© Марин Маринов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??