И ето, вън е пълната тъма
и сякаш няма край гората.
Във нея песен чувам аз сега
и пристъпвам плахо към блестящата река...
Протягам аз ръката бяла и
чувам - някой шепне с нежен глас.
Откривам бавно самотата
и за миг погивам в късен час.
А отсреща, черна и висока,
ме подканва смъртта
да открия там, във ада,
своята изгубена душа!