28.07.2007 г., 13:21 ч.

Черна тъга  

  Поезия
4.7 / 6
1316 0 4
 

И ето, вън е пълната тъма
 и сякаш няма край гората.
Във нея песен чувам аз сега
и пристъпвам плахо към блестящата река...

Протягам аз ръката бяла и
чувам - някой шепне с нежен глас.
Откривам бавно самотата
и за миг погивам в късен час.

А отсреща, черна и висока,
ме подканва смъртта
да открия там, във ада,
своята изгубена душа!  

© Джу Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »