Sep 15, 2010, 11:43 AM

Черни мисли 

  Poetry » Other
808 0 3
Високите планини отново се издигат пред мен.
И отново препречват пътя ми напред.
Високи планини. Студени планини.
Сняг и зима. Скреж и смърт.
Толкова ли грешки съм направила?
Толкова ли пъти съм грешила,
че нещастието чука на моята врата
и ден след ден ме гони от крепостта?
И часовникът продължава да тик-така.
Господи, спри този звук!
Не искам да чувам дори за минута
как животът си върви, а аз съм тука. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Яна All rights reserved.

Random works
: ??:??