15 sept 2010, 11:43

Черни мисли 

  Poesía » Otra
802 0 3
Високите планини отново се издигат пред мен.
И отново препречват пътя ми напред.
Високи планини. Студени планини.
Сняг и зима. Скреж и смърт.
Толкова ли грешки съм направила?
Толкова ли пъти съм грешила,
че нещастието чука на моята врата
и ден след ден ме гони от крепостта?
И часовникът продължава да тик-така.
Господи, спри този звук!
Не искам да чувам дори за минута
как животът си върви, а аз съм тука. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??