Черна роза стои на белия лист,
а на него - изписан стих.
Покрито с прах до него седи
и шишенце мастило.
Черни рози, черни рози,
изпълват те душата
и правят те красотата...
Шишенцето мастило разлято
върху листа, обагрило пожълтялата хартия...
Розата черна сякаш плаче
с разбито сърце и прекършена душа.
Черни рози, черни рози, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up