23 мар. 2008 г., 21:35
Черна роза стои на белия лист,
а на него - изписан стих.
Покрито с прах до него седи
и шишенце мастило.
Черни рози, черни рози,
изпълват те душата
и правят те красотата...
Шишенцето мастило разлято
върху листа, обагрило пожълтялата хартия...
Розата черна сякаш плаче
с разбито сърце и прекършена душа.
Черни рози, черни рози, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация