Черни сенки

Dec 25, 2009, 2:22 PM

Poetry

649 0 0

Самотата е вечно в сърцето,
никога не излиза навън.
Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,
оставаш пак един сладък блян
в моя сън.
Гореща лава
се топи от тази любов.
Пия живота глътка по глътка,
за да заема главна роля в сценария нов.
В морета пак се давя,
за да стигна до своя бряг,
но не мога да успея във бурните вълни ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Черни сенки

Want to read more?

Random works