Черни сенки

25 dic 2009, 14:22

Poesía

648 0 0

Самотата е вечно в сърцето,
никога не излиза навън.
Ти пак си нарисувана с цветовете на дъгата,
оставаш пак един сладък блян
в моя сън.
Гореща лава
се топи от тази любов.
Пия живота глътка по глътка,
за да заема главна роля в сценария нов.
В морета пак се давя,
за да стигна до своя бряг,
но не мога да успея във бурните вълни ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Черни сенки

Искате да прочетете повече?

Propuestas