Играем в театър за корист - аз и ти

и май се лъжем, в стремежа си да бъдем по-различни ?!...

Хиляди копия на крадени мечти,

направиха ни толкова безлични...

Актьори сме в измислен рай,

играем, безумно сменяме си ролите,

в заблуда, пред публика, лъжем докрай,

и крием душите си - грешните, голите!

А публиката бурно, шумно ръкопляска,

тя вижда само нашите очи,

изпълнени със радост, фалш и блясък,

но тя не знае как боли...

Maй в театъра изгубваме себе си,

обсебени в недостижими идеали,

превръщаме във лед сърцата си,

предаваме нещата, които сме създали...

Живот неизживян сънуваме,

с очи, отворени за тъмнината,

отчаяни, пак няма кой да питаме

„Къде е, къде е светлината?..."

Изгубени линеем в нищетата,

прехласнати пилеем времето,

живеем, мъртви пленници на самотата,

натрапила жестоко бремето...

Накрая жертви мъртви ставаме,

на театъра черен, светло руши,

мъртви цветя в памет поставяме,

на мъртви прелюдии в мъртви души... 
 
                                                                            ***Vampire_Blood_Kiss***