17 ago 2007, 14:33

Черният театър 

  Poesía
539 0 1
 

Играем в театър за корист - аз и ти

и май се лъжем, в стремежа си да бъдем по-различни ?!...

Хиляди копия на крадени мечти,

направиха ни толкова безлични...


Актьори сме в измислен рай,

играем, безумно сменяме си ролите,

в заблуда, пред публика, лъжем докрай,

и крием душите си - грешните, голите!


А публиката бурно, шумно ръкопляска,

тя вижда само нашите очи,

изпълнени със радост, фалш и блясък,

но тя не знае как боли...


Maй в театъра изгубваме себе си,

обсебени в недостижими идеали,

превръщаме във лед сърцата си,

предаваме нещата, които сме създали...


Живот неизживян сънуваме,

с очи, отворени за тъмнината,

отчаяни, пак няма кой да питаме

„Къде е, къде е светлината?..."


Изгубени линеем в нищетата,

прехласнати пилеем времето,

живеем, мъртви пленници на самотата,

натрапила жестоко бремето...


Накрая жертви мъртви ставаме,

на театъра черен, светло руши,

мъртви цветя в памет поставяме,

на мъртви прелюдии в мъртви души... 
 
                                                                            ***Vampire_Blood_Kiss***

© Йоанна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??