Apr 18, 2008, 9:49 PM
черно було на иконите
Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен,
от сълзи унесен.
Пръст на шията ми слагаш,
разтваряш устните ми...
във усмивка,
да повярваш
престорено,
че аз съм може би... щастливка.
Черно було сложи на иконите,
за да не се срамуваш,
да забравиш,
с другата в леглото да лудуваш
и плачеш...
Може би се мразиш ?
Не, аз нямам сила да повярвам,
че зарад мен се би намразил
и нямам обич...
нито стих,
без дъх останах даже,
аз просто много обич пих...
и май е време Бог да ме накаже.
Просто си отивам,
подарявам ти картина.
И без тебе някак
в тоя свят аз ще помина,
без росна китка,
без чеиз,
без пролетни цветя
във русата ми плитка.
Аз някак ще живея...
даже ще горя.
Но, моля те,
не искай да ти пея,
заключих песните във стих.
© Свобода All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Милооо
гуш! Супер е... -
Много ми хареса! Поздравления, Съни!
-
Много вълнуващи стихове... Харесва ми и нестандартната ритмика. Тежко му и горко на този, който те е вдъхновил.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Много са ценни за мен