18.04.2008 г., 21:49 ч.
черно було на иконите
Често ме рисуваш
като спомен,
като дъх
и песен
в този свят безкраен,
от сълзи унесен.
Пръст на шията ми слагаш,
разтваряш устните ми...
във усмивка,
да повярваш
престорено,
че аз съм може би... щастливка.
Черно було сложи на иконите,
за да не се срамуваш,
да забравиш,
с другата в леглото да лудуваш
и плачеш...
Може би се мразиш ?
Не, аз нямам сила да повярвам,
че зарад мен се би намразил
и нямам обич...
нито стих,
без дъх останах даже,
аз просто много обич пих...
и май е време Бог да ме накаже.
Просто си отивам,
подарявам ти картина.
И без тебе някак
в тоя свят аз ще помина,
без росна китка,
без чеиз,
без пролетни цветя
във русата ми плитка.
Аз някак ще живея...
даже ще горя.
Но, моля те,
не искай да ти пея,
заключих песните във стих.
© Свобода Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Милооо
гуш! Супер е... -
Много ми хареса! Поздравления, Съни!
-
Много вълнуващи стихове... Харесва ми и нестандартната ритмика. Тежко му и горко на този, който те е вдъхновил.
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Много са ценни за мен