Nella_gold (Нели )
841 4525
Feb 6, 2008, 11:33 AM

Черно-бял филм 

  Poetry
549 0 6
Опъната тетивата на лък -
до последно.
Стрелата - насочена във отправна точка.
Сърцето ли?!
Посоката една, но пътища много.
... И влакове тръгват в различни посоки.
А вятърът гони отронени мисли...
Като последен мохикан
или по донкихотовски?!
За да се бори с несъществуващи мелници.
Скърцат колела...
Мръсно стъкло, а през него -
сменят се - пейзаж след пейзаж.
Като лента от някакъв стар, позабравен филм.
Черно-бял. И редуват се спомен след спомен.
А кадрите на места - изтъркани
и понакъсани от времето - защо ли?!
Небето свъсено, черно -
може би ще завали - ненадейно?
Отпуснатата тетива на лък...
Стрелата е пречупена от бурята,
която се развихри изведнъж.
И глух остана само тътена
на влак, и колела,
и стар, поизбелял дори,
черно-бял филм...
Заваля. Цветен дъжд. Дори
през стъклото от спомени.


Провокирано от стих на Lingerie

© Нели All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??