Нека сме истински,макар и мечтателни!Откриващи другите намиращи себе си!Сполучили,тръпнещи от обич преобразявани да крачим усмихнати...та нали за това сме създадени! Таня Кирилова
Уморих се през живота да препускам в непрестанен бяг.
От пътища трънливи краката си издрах
и не спират и до днес да ме болят.
В ръцете уловените въздишки
са само спомен, от който сълзите ми кървят. ...
Небето свъси вежди и дъждът заплака.
С милувка във косите вплете утринни сълзи.
По устните ми споменно подгони и в мен надигна
сънуваните пролетни реки.
Със студени тръпки по гърба полази. ...
И пак си нежно поетичен.
И пак протягаш ми ръка.
В съня докосвам мислите ти будни.
Нощта нашепва ми вълшебните слова.
Луната пак премрежва с ореола ...