Срещу мене – снимка овехтяла,
а на нея – аз като дете.
Малка снимка черно-бяла -
„Да се гледа като порасте!“.
И сега седя аз срещу нея,
а край мене само тишина…
Нито плача, нито да се смея,
черно-бял животът отлетя.
Имаше по малко слънце в него
или пък сурови, мрачни дни.
Наранено в мен тупти сърцето,
често от очите ми вали… ...