АниИванова-стихове
192 results
Ти помниш ли? Потънахме в очите
и казахме си всичко ний без глас.
Разтърсващата тръпка на душите
в оковите на болка – ти и аз…
Ти помниш ли не знам, но помня всичко. ...
  48 
Днес слънчице огря пътека
постлана с есенни листа.
По нея тръгвам леко, леко,
към тебе мислено вървя.
Към мене идваш с много трепет ...
  61 
Защо часовникът забързан
отнася светлина, оставя мрак?
Защо денят ми все е тъжен,
а вечер уморен си тръгва пак?
Защо тъй често – мрачно време? ...
  104 
Бодигарде, ти си като сянка
на навело клоните дърво…
Не тъгувай за дървото – жалко,
но самотно винаги било.
Нека бъдат светли твойте мисли, ...
  46 
Слънце мило пак изгря
огнено - земята пари,
а небето посивя
тук – там облаче го шари.
Виж, увехнаха цветя, ...
  119 
Малка къща в планината
и с пътека към света.
А край нея е гората,
горе – сини небеса.
И отсреща водопада - ...
  164 
Хей! Приятел, где ли си сега?
С устната хармоничка къде си?
Свиреше със нея, пеех аз.
Времето ли спомена отнесе?
Ученици във четвърти клас - ...
  134 
Гореща вечер и Луна
на тъмното небе изгряла.
Над облаче наднича тя
и цялата земя огрява.
Гореща нощ. Та кой да спи? ...
  155 
Горещо е кафето ми - горещо!
Денят пристигна огнен, запъхтян
и носеше за всекиго по нещо.
Цветята ги поля с роса засмян.
На нас донесе повече усмивки, ...
  304 
В тиха мелодична песен
се заслушва и не спи нощта.
Клонът на дърво провесен,
а под него блика нежността!
И протегнати ръцете, ...
  128 
Кълбото на живота се развива
и краят му е в нашите ръце.
Изминалото време се навива,
кълбото става малко клъбце.
И всеки ден навиваме тъгата, ...
  423 
Искам да те нарисувам
и избирам със какъв ли цвят?
Сиво - че си често тъжен,
с шоколад очите ти блестят.
Ярост - като ветровете. ...
  177 
Небето синьо се усмихва.
То праща слънчеви лъчи,
и болката във мен затихва,
макар да капват две сълзи...
А Май е месец на мечтите. ...
  178 
Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама ...
  176 
Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...
  195 
Самотен някой ми звъни от рано
и скачам незаспала от тъга.
Навън е още тъмно - само двама
споделят мълчаливо, самота...
А телефонът нищичко не казва, ...
  160 
Тъй тихо в стаята при мене,
но где ли някой все шепти?
Книгите на рафтовете денем
те ли проговарят? Може би.
Толкова събди във тях събрани ...
  218 
Понякога ти срещаш две очи
и огънят във тебе се разгаря.
Минава време – мигове едни,
разбираш – тя илюзия голяма.
Нареждаш пъзели един до друг, ...
  159 
Ела да те прегърна мое детство -
безгрижно, а пък вечер със звезди.
На бабиния скут заспивах лесно,
задъхана от весели игри.
Не съм сънувала животът сложен. ...
  298 
Беше малко птиче
с болничко краче.
Носих му трохички -
по корем кълве…
Бързо свикна с мене, ...
  248 
Едно жълтурче как е оцеляло
закътано до корен на дърво.
От ледената зима пожълтяло –
завих го аз със пликче от найлон.
Тя, зимата студена, ни пързаля ...
  203 
Вървя по улицата заледена
и неусетно паднах по очи.
Един човек колата спря до мене.
То имало на този свят добри!
Закара ме до вкъщи и заплаках, ...
  224 
Душата
скривалище
на пламък.
Ранен звън
събуждане ...
  509 
От малка още те познавах
и все те търсех сред децата.
В измислен поглед замечтана
се криех в клона със листата.
Небето късно вечер спеше, ...
  259 
Тичат вихрени елени
впрегнати във коледна шейна.
Чакат ги деца засмени
да се сбъдне чуден сън в нощта.
И елхи блестят красиви. ...
  181 
Някога ми става много тъжно
и те виждам сякаш отстрани.
Миличък, посягаш с обич нежно
да погалиш моите коси…
Не се дърпам. Искам да е вярно ...
  640 
Дай да пием и да се опием.
Да посрещнем светлите зори,
да се чукнем и да се измием
с влагата от нашите очи.
Дай да пием двете от живота ...
  204 
Някога съм само сянка...
Като тази късна вечер.
Нямам лист и химикалка
и не ми се пише вече.
Всичко мое го разказах ...
  183 
Вървя по светлата пътека,
а Слънцето ме гали със лъчи.
Едничка стига на човека -
от всичките една си избери.
По нея тръгвай и полека, ...
  238 
Пътища много в разни посоки.
Пътища тесни или широки.
Облаче тихо нощем ръмяло
пътят станал досущ огледало.
Пътища много за птици и хора - ...
  256 
Такава хубава есен
тиха и топла, добра.
Птиците с полет тържествен
отлитат в топла страна.
Такава хубава есен! ...
  321 
на Пети
Когато носиш светлината
сърцето стоплено тупти.
Ти ставаш слънчево богата!
В очите огнен лъч блести. ...
  297 
Август е. Тревата окосена
във купата тя сънува сън,
че със билки ароматни денем
къпе се в роса отново вън.
И трепти! За вятъра се сеща - ...
  284 
Няма ги светулките да светят
над нивите - примигващи искрици.
Или станаха звезди в небето
да греят с другите като сестрици.
Търсим ги във мрака късна вечер ...
  362 
Един щурец засвири във ръжта,
синчецът се усмихна на небето.
Нашарено от дивите цветя
се шарнало далеч, далеч полето.
Слънцето с лъчите си гори ...
  251 
Да се събудя сутрин рано,
да чуя твоя топъл глас.
Със звън по телефона само
да кажеш "Ало, пак съм аз!"
Че още жива съм да зная ...
  258 
Месец юни - той напомня дестство,
с клони натежали от череши.
Онзи Юни - бос, безгрижен, весел
пак с поройни дъждове валеше.
И затичано от мен детето ...
  214 
Лунен рог в небето залюля се
и изсипа грейнали звезди.
Те тпретят, припламват, но не гаснат.
Ще събудят Слънцето в зори.
В жълто и оранжево ще грее, ...
  288 
Добро утро намръщено време!
Все не спираш - валиш ли, валиш.
Натежаха тревите зелени,
а светът под чадъри се скри.
И прескачаме локвите мътни - ...
  427 
Когато седне до мен самотата
и затупти сърцето с тъга,
когато кръжи край мен тишината,
изчезне за миг и светът,
посягам за листи стих да напиша, ...
  248 
Random works
: ??:??