Защо си отново със бели коси?
в очите ти сълзи, по лицето тъги...
Светът те прегръща с бяло облечен,
а ти си се вгледала в черното вечер...
Така ли се събуди?
С черни клепачи...
аз помня грима и червилото светло.
Сега си силно прехапала устни,
лице затъжено - реки пресушени.
Изпита от тревоги,
радостта ти я няма
и нямаш и сила душа да разголиш... ...