Черно кафе
Всичко скрито излиза на повърхността,
дълбоко в себе си плача аз.
Черни балони плуват в съня ми,
в дивата, тихата нощ...
Избледняват лицата слепи
в съзнанието ми натежало.
В безсъзнание е душата,
мъртви мечти стенат в безкрая.
Бодливи цветя крещят – „Светлина!”.
Стръмни пътеки тайно те подвеждат,
радват се на лудостта ти. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up