Черно кафе
Всичко скрито излиза на повърхността,
дълбоко в себе си плача аз.
Черни балони плуват в съня ми,
в дивата, тихата нощ...
Избледняват лицата слепи
в съзнанието ми натежало.
В безсъзнание е душата,
мъртви мечти стенат в безкрая.
Бодливи цветя крещят – „Светлина!”.
Стръмни пътеки тайно те подвеждат,
радват се на лудостта ти.
Отровен еликсир в кръвта ми гори,
вените разяжда и пак крещи...
Измамното желание, вече изречено,
омагьосва ме...
като черно кадифе по лятното море.
Морските вълни играят си с детските мечти,
черно кафе ври в безкрайната тъма,
покойна диря оставя за следа,
да го последвам иска то сега...
© Елица Все права защищены