Из коридорите дълги,
със спомени пълни,
на двореца стар,
на пръсти, босонога броди тя,
надолу към градините, где дъха на цветя
и лее се есенна песен в нощта.
И спира се там, в Ломиндолски градини,
ослушва се, знаеща пак,
че дочува зова на Мраколес Зелени
с листопада, донесен като знак.
И все тъй тихо, плавно, спокойно,
върху стара беседка посяда ...