Ithilia9Hwest (Калина Иванова)
13 27
10.11.2011 г., 10:09 ч.

Чернокоса в нощта 

  Поезия » Друга
1140 0 4

 

Из коридорите дълги,
със спомени пълни,
на двореца стар,
на пръсти, босонога броди тя,
надолу към градините, где дъха на цветя
и лее се есенна песен в нощта.


И спира се там, в Ломиндолски градини,
ослушва се, знаеща пак,
че дочува зова на Мраколес Зелени
с листопада, донесен като знак.

И все тъй тихо, плавно, спокойно,
върху стара беседка посяда
и книга, в ръце, с правехта корица
унесено нежно разтваря.


Косите ù черни, покрили бяло лице,
спускащи се плавно до нейните нозе,
на вълни са събрали
звездите, що нижела нявга Елентари,
и кършат се тихо по въздуха хладък,
лъщят  меко като камък гладък.

 

Разлиства тя страници пожълтели
и от погледа ù трепват словата оживели.
Пред взора неин тъмнозелен
образи познати явяват се от здрача посребрен.
Руна след руна тъне тя улисана
в таз книга с легенди, тъй давна написана -

за битки велики и скръбни падения,
мир жадуван, горди възвишения,
за любов, по-силна от мрака,
чете ли, чете, но изгревът не чака.

 

Дочувам аз как в мрака думи реди,
слушам в захлас, като че на мен мълви.
Чернокоса, чернокоса, девица в нощта.
От словата ù магия лъха, и покой, и тайнство,
с тях отвежда ме нощем в свойто  кралство.
Чернокоса, чернокоса, девице в нощта -
твоят поглед таи прастара мъдростта,
в твойта книга скрита е самата Съдба,
в себе си носиш сияйна искра,
що пръскаш нощем в мойта спяща душа
и пълниш с нея необятни небеса,
а по изгрев разливаш из сънени поля.
Чернокоса, чернокоса, девица в нощта.

© Калина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Съгласна съм с Веселка Христова. Поздрави!
  • Благодаря за окуражаващите думи!
  • Интересен стил ,оргинални символи и закачлива мъдрост! Имаш талант!Пиши!!!
  • Добра идея-може така да кръстя следващото си стихотворение . Знам,че заглавието е някак странно-описаният образ изглежда така...поне в моето съзнание. Всъщност чернокосата мъдра девойка е съвестта ми, която пръска искри от целомъдрие в мен когато съм на прага да направя нещо необмислено, а книгата е моята съдба.Странно а ?
Предложения
: ??:??