Mar 26, 2020, 1:43 PM  

От чернови 

  Poetry
618 10 13

Заслушвам се понякога ме викаш,

през бледата усмивка на деня.

Заглеждам се понякога те виждам,

прес гъстите ресници на нощта.

 

През карстови полета от неони,

през пясъчни вълни от пустота,

върти ни въртележка от сезони,

топи ни океан от самота.

 

 

 

 

 

 

© Силвия Илиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??