Заслушвам се понякога ме викаш,
през бледата усмивка на деня.
Заглеждам се понякога те виждам,
прес гъстите ресници на нощта.
През карстови полета от неони,
през пясъчни вълни от пустота,
върти ни въртележка от сезони,
топи ни океан от самота.
© Силвия Илиева All rights reserved.