26.03.2020 г., 13:43 ч.  

От чернови 

  Поезия
617 10 13

Заслушвам се понякога ме викаш,

през бледата усмивка на деня.

Заглеждам се понякога те виждам,

прес гъстите ресници на нощта.

 

През карстови полета от неони,

през пясъчни вълни от пустота,

върти ни въртележка от сезони,

топи ни океан от самота.

 

 

 

 

 

 

© Силвия Илиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??