Лепидоптерия (Хриси Саръова)
104 81
Jun 4, 2010, 3:53 PM

Червей 

  Poetry » Other
702 0 4

Защо не опиташ да долазиш до мене?
Аз мога и ще те чакам като скала -
Ще стърча многолика – аз камък огромен,
Омразен и грозен - над тази земя...


Но ти се домогвай до мене – лази! –
Ето това най-добре ти владееш:
Да паразитираш в чужди съдби.
Обич не даваш, всичко пилееш...


Лоното мое дълбоко човъркай!
Аз съм камък, ти – червей зловещ -
Земята в мене с тунели обърквай
И търси подслон за нощес да свреш...


Шариш из мене и с дупки ме пориш -

Да лъжеш – това ти е кода на гените.

Окалян си целият – даже не спориш...

Можеш ли ти да се мериш с големите?!

 

Ето сега е моментът по-подходящ:

Най-после огледай си в локвата робата!

Ти си само червей, за слава ламтящ,

И не можеш да си надскочиш природата!

© Хриси Саръова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ти, канибалd (Арихо), но твоята идея ми е малко далечна, въпреки това, несъмнено е оригинална!
    Поздрави и от мен, plami-6 (Плами ) и nattalia (Наталия Иванова)!
    Здравей, VIKTOR-111 (Виктор Борджиев), за съжаление червеите се оказаха повече от орлите... Благодаря, че прочете!
  • Като представител на мъжкия пол, ме се струва малко...
    Не! Прекрасна реалистична до натурализъм творба.
    Жалко, че лирическата ти героиня не е срещнала орел, а червей.
    Но...
    Здравей !!!
  • Поздрав
  • Поздрав!!!
Random works
: ??:??