Червей

4 jun 2010, 15:53

Poesía » Otra

703 0 4

Защо не опиташ да долазиш до мене?
Аз мога и ще те чакам като скала -
Ще стърча многолика – аз камък огромен,
Омразен и грозен - над тази земя...

Но ти се домогвай до мене – лази! –
Ето това най-добре ти владееш:
Да паразитираш в чужди съдби.
Обич не даваш, всичко пилееш...

Лоното мое дълбоко човъркай!
Аз съм камък, ти – червей зловещ -
Земята в мене с тунели обърквай
И търси подслон за нощес да свреш...

Шариш из мене и с дупки ме пориш -

Да лъжеш – това ти е кода на гените.

Окалян си целият – даже не спориш...

Можеш ли ти да се мериш с големите?!

Ето сега е моментът по-подходящ:

Най-после огледай си в локвата робата!

Ти си само червей, за слава ламтящ,

И не можеш да си надскочиш природата!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.