Като червена искра самотата
запали пространството точно пред мен,
пропила през кожата, чак до душата,
и я остави на пепел във плен.
Със тъжни акорди проплака пияно,
странникът страдаше също със мен.
Вглъбена във себе си търсех послание,
да видят зениците светлия ден.
Нощта ме изпива с очите си тъмни
на прага на пазвата - мойта душа,
сама се изправя в препятствия стръмни,
а нейния вик във нощта оглуша. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up