Със счупени нокти оставяш бразди
по стените на вълчите ями
изкопани за теб, моя любов.
С тях късаш тънкия плат на деня ми
и разпаряш вход към нощта.
Гласът ти шепти, гладът ти ръмжи:
Ела! Ще те науча как се ходи на лов
в тази твоя дива гора.
Сутрин спиш и дете както се лъже,
изрязвам твоите счупени нокти до дъно,
като на свидна покойница.
Но не всяка сутрин. Аз даже ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up